Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност

Офицерът от ДАНС Алексей Петров, известен повече като една от мутрите на прехода, е в основата на съживяването на контрабандните канали, създадени някога от Държавна сигурност. Активен помощник в това начинание е зам.-шефът на държавна агенция „Митници” Румен Божинов, известен сред колегите си с прякора „новият Самоковец”. Двамата създали стройна организация за трафик на дрога и китайско карго. Рекетът също влиза в разработения мащабен „бизнес”. Всички началници на митнически бюра в страната са привиквани в кабинета на Божинов, където са предупредени да се отчитат с финансови вноски или да се считат за уволнени. Новият шеф на митниците Христо Кулишев виждал какво става, но „отгоре” му намекнали да не си пъха носа в действията на двамата „експерти”, тъй като те работели по заръка на най-високо политическо ниво – президент и премиер. Божинов, който е бил преди години шофьор и старшина във Второ главно (контраразузнаването), вече бил пренасочил трафика на китайското карго пред Варненската митница. За шеф на същатато назначил изявения бандит Даниел Славов – Дънката, който контролирал официалната контрабанда.

Схемата за контрабандните канали е реанимирана изцяло от офицера-бандит Алексей Петров. Той бе разкрит като секретен сътрудник от бившия вътрешен министър Румен Петков. По този повод двамата се скарали, а Петров заявил на партийния функционер, че може да си намери майстора заради издънката със срещата с братя Галеви. На тази прословута среща всъщност са се уточнявали прехвърляния на синтетична дрога и кокаин от Турция и към Турция, под патронажа на служби от МВР. Част от печалбите трябвало да бъдат предадени на централите на БСП, ДПС и НДСВ. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски с тази дейност били натоварени финансовия министър Милен Велчев и министърът на транспорта Пламен Петров. Именно в изпълнение на задачата те се срещнали с Иван Тодоров – Доктора и Петър Петров – Амигоса на яхта в Монако. Посредник на мафиотската сгледа бил депутатът от Новото време Мирослав Севлиевски, ръководен от Спас Русев, агент на българските и съветските тайни служби, но най-пред
ан на ГРУ (руското военно разузнаване). Предполага се също, че бившият член на ЦК на БКП и кандидат-член на Политбюро Стоян Марков – Стенмарк, също е замесен в схемата. За работата си в Монако Севлиевски се облажил с 500 000 евро. Всичко това станало известно на Бойко Борисов, който тогава вдигна шум, но Симеон потули случая, като освободи Петров от поста, а с Милен Велчев бе разиграна сценка с подаване и неприемане на оставка. Оттогава Велчев и Борисов са в открита война. Козови срещу столичния кмет обаче имал и Велчев, който знаел по какъв начин половинката на Борисов – Цветелина Бориславова се е докопала до шефското място в СИБанк, изгонвайки човекът на Иван Костов – Славчо Христов.

В тайните архиви на ДС се пази документ, в който буквално е записано: „Ако ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа”. Разбира се тази дейност не само е била разрешена, но дълго време е ръководена от най-високите етажи на комунистическата власт. Каналите почват работа през 1966 г. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари. Наред с икономическата свобода, която им е дадена, търговски предприятия като „Тексим” и „Булет” се изкушават от бързата печалба във валута чрез контрабанда на всякакви стоки.

Архивните документи показват, че държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е офицер от Инженерното управление към Министерството на външната търговия (МВТ), а контрабандната сделка се сключва с договор между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу” на ливански търговец, базирана в Бейрут.

Постепенно дейността нараства, а в контрабандата са включени оръжия и наркотици. Второ главно управление докладва, че контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС.

Цялата дейност се е ръководела от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. След 10 ноември 1989 г. той се оттегли и не проговори до смъртта си.

В контрабандата са включени и сирийските служби. Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП „Булет“, Инженерното управление при МВТ, ДСП „Деспред“ и ДСП „Родопа“. Изводите, които прави, са:

– С контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна
– Чужденците, с които се работи, знаят за търговските централи
– Чужденците биват приемани в централите и лесно ни разузнават
– Не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София и на ГКПП Капитан Андреево, където почти всички служители знаят за това
– Търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят развития социализъм.
Указанията на ДС

1. В КДС контрабандната дейност да се централизира на едно място.
2. Да се издирят помещения извън София за манипулация на стоките.
3. Да се уредят с ДАИ нови номера за чуждестранните автомобили.
4. С управление „Митници” да се уреди получаването на пратките.
5. Търговците контрабандисти и да се настаняват в наши квартири.

Абсолютно същата схема са разработили днес Алексей Петров и Румен Божинов. Божинов напоследък се вживял токова много в ролята си, че обикаляйки страната заплашвал митнически шефове от името на Сергей Станишев. Използвал името на премиера по всякакъв повод и без повод. Именно той преразпределил през кои митнически бюра да минават определени контрабандни канали. Алексей Петров пък гарантирал оперативното им осигуряване чрез ДАНС.

Тази дейност не останала скрита от погледа на представителката на ЦРУ за България. Дипломатката отправила няколкократни запитвания до МВР и ДАНС с каква точно дейност се занимава Алексей Петров. В Държавния департамент имало сведения, че държавни структури се занимават с напълно незаконна дейност, а ръковоствата на ДАНС, МВР, Митниците и финансовто министерство си затваряли очите. За Финансовото разузнаване и Икономическа полиция дори вече не се говорело, тъй като американците показали, че знаят за хора от тези служби, които работят открито със сенчести групировки.
Всъщност истинската причина за разговорите рано сутрин в ДАНС със Златомир Иванов – Златко Баретата и Николай Маринов – Малкия Маргин нямали нищо общо с националната сигурност. Двата били привикани по идея на Алексей Петров, за да им се обясни, че трябва да свият бизнеса си, защото в момента други групировки са овладяли митническите пунктове. Просто били предопредени, че държавни и партийни структури са поели контрабандата и другите да се оттеглят, защото в противен случай ще имат големи проблеми.

Част от плана за тотален контрол над контрабандния трафик включвал и реабилитация на известните като братя Галеви от Дупница. По идея на ДАНС подкупния водещ на бТВ Николай Бареков отишъл да води предаване от Дупница с двамата бизнесмени, които владеят целия район. За „услугата” той получил 50 000 лева. Още няколко медии са получили задача да лъскат имиджа на дупнишките бизнесмени.

До момента тази дейност оставала скрита и за парламентарната комисия за вътрешен ред и сигурност. ДАНС по същество били извън контрол, което давало възможност на разпасалия се личен съветник на Петко Сертов – Алексей Петров да прави каквото си иска.

Още по-странно е мълчанието на премиера Сергей Станишев и президента Георги Първанов, които били наясно какво се случва в новата служба.

Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка

Президентът Георги Първанов пипнал трипер от 15-годишна девойка. Болестта била диагностицирана от лекари в правителствена болника в кв. „Лозенец” в София преди около два месеца. Екипът медици изпаднал в паника, защото не знаел как да съобщи на държавния глава неприятната новина. Наложило се първо да се посъветват с началника на канцеларията на президента генерал Никола Колев, бивш началник на Генералния щаб. Именно на него се паднала честта да уведоми върховния главнокомандващ, че е заразен.
Като научил лошата вест Първанов се разпсувал като каруцар, разказвали по-късно свидетели на реакцията. Поведението му нямало нищо общо с образа, който хората са свикнали да виждат по телевизията.

Всички доктори, които били в течение на опасната тайна, били предупредени да си държат устата затворени, ако искат да не им се случи нещо много неприятно. Лично генерал Колев раздавал заплахи из правителствена болница сякаш е военно поделение.

Същият следобед на разпит били извикани всички офицери от Националната служба за охрана, които са в екипите по осигуряване на президента. Разпитвали ги генерал Колев и бригаден генерал Димитър Радославов Димитров, началник на Националната служба за охрана и бригаден генерал Стоян Томчев, заместник началник на НСО. Гардовете си признали без бой, че преди време, когато президентът бил на лов някъде в Старозагорско, те били изпратени да докарат някаква девойка, с която имало предварителна уговорка за среща с държавния глава. Взели ученичката от уреченото място и я доставили на Първанов. Какво е ставало след това, те не знаели.

Очевидно е обаче, че не са чели теми за матурите. Момичето след два часа било върнато обратно и предупредено да забрави за срещата. Ако потрябвала, те щели да я намерят отново.

След няколко дни Първанов усетил първите обезпокоителни симптоми. Пред лекарите се опитал да обясни, че вероятно е получил някакво възпаление на пикочните пътища или отделителната система. Медиците си глътнали езиците, защото помислили да не е направен опит за отравяне на държавния глава. Изследванията обаче доказали първоначалните им опасения, след огледа на капките по бельото на Първанов, че става дума за обикновен трипер. Кожно-венерическите спецове изтръпнали от констатацията. Притеснявала ги само реакцията на високопоставения пациент, а не случилото се. През последните години те се били нагледали на случаи на трипер, пипнат от политици и баровци, които ползвали сексуалните услуги на малолетни ученички и прохождащи манекенки. Повечето от тях били от провинцията и водели неконтролиран сексуален живот.

Драмата в случая с Първанов била в това да не научи съпругата му Зорка Първанова. Скандалите в семейството напоследък били все по-чести. Основната причина били похожденията на Георги Първанов. Той нямал задръжки и се пробвал на всяка фуста, която му се мернела пред очите. Само журналистките Велислава Дърева и Венелина Гочева са в безопасност по разбираеми причини, ехидничели гардовете на президента.

Те бързо разпознали и репортерката, за която Люба Колезич пише в „Уикенд”, че се хвалела как я опипвал президента в кабинета си. Според тях ставало дума за Борислава Радоева от „Монитор”.

Още като председател на БСП пък Първанов имал любовна афера с друга репортерка – Мира Баджева, любовница на главния редактор на „Нощен труд” Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов. Колегите й и досега спорят кои качества са използвали и двете – Радоева и Баджева за професионална кариера – разтворените крака или острите пера. Засега мненията клонят към сексуалните им таланти. Тази тема, за проститутките в журналистиката, ще я развием отделно, за да разберете, че свободата на словото у нас означава свобода на поведението и много, много порнография.
Интересно дали ще се отпуснат пари за лечение на тийнейджърката, заразила Първанов с трипер, по линия на президентската инициатива „Българската Коледа”, шегували се помежду си лекари от база „Лозенец”.

Ген. Ив. Драшков лобира за „Лев инс”. Британци и янки искат детектор на лъжата за висши ченгета

Американци и англичани са на път да прекратят подкрепата си за българските тайни служби. Причините са три: обслужването на частни интереси, присъствието на спорната фигура Алексей Петров като личен севетник на шефа на ДАНС Петко Сертов и парадните акции на агенцията. Това са заявили в срещи с наши началници представители на МИ-6 и МИ-5 в София. Същото мнение изразила и колежката им от американското посолство, която представлява ЦРУ. Британците и янките били изумени от факта, че няма ден, в който медиите да не пишат хвалебствия за работата на агенцията, сякаш ставало дума за някаква благотворителна акция.

Друго нещо, което потресло западните партньори, било обслужването на частни интереси чрез агенцията. Заместникът на Петко Сертов ген. Иван Драшков лобирал всички автомобили на службата, както и друго имущество да бъдат застраховани в дружеството „Лев инс”, което е на Алексей Петров. Това е очевиден конфликт на интереси, но всички си мълчат, говорят помежду си агентите от ДАНС. Което означавало, че Драшков има бизнес интереси с Петров.

Друга потресаваща информация е свързана с доскорошен заместник на Национална служба „Сигурност” – Начев. Британците имали данни, че той е изнесъл документи и сведения за операции и хора, които се използват за изнудване на бизнесмени. Преди време Начев имал неприятно преживяване, свързано с английските тайни служби. Той бил определен от ръководството на НСС за връзка с хората от Лондон и да отговаря за обмена на секретна информация. Британците обаче поискали той да се подложи на детектор на лъжата. Такава била практиката на Острова, която се прилагала без изключения за всички от среден началник нагоре. Начев се похвалил пред приятели, че това е детска работа, тъй като в Школата на КГБ в Москва бил обучаван да заблуждава машината, дори и след яко пиене. Заминал за Лондон спокоен, но се върнал след няколко дни с плачевни резултати. Оказало се, че не само не е издържал теста, но е хванат да лъже на всички въпроси за връзки с организираната престъпност и сенчестия бизнес. Това послужило като мотив ръководството на МВР да го пенсионира без много шум. Още докато бил в разпореждане обаче полковник Начев бил назначен на работа във фирма на Алексей Петров, където се заел със създаването на частен архив с компромати за известни българи. Частната секретна секция се помещавала в подземните помещения на басейна „Спартак” в квартал „Лозенец”. Там полицаи не можели да припарят.

Американците и британците отдавна настоявали ръководните кадри в МВР, тайните служби и ДАНС да минават през детектора на лъжата и тестове за лоялност. Това не е обидно, защото трябвало да се знае кой е чист и кой не е, аргументирали се партньорите. Така било във ФБР и ЦРУ и никой не се сърдел. В ОЛАФ пък агентите описвали в декларация бизнеса и политическите връзки на близки роднини, приятели и дори добри познати, за да се избегне конфликт на интереси. Говори се, че министър Михаил Миков бил привърженик на тази идея, но никой друг не го подкрепял. Ако минат през детектора половината шефове в МВР и ДАНС ще изгърмят за връзки с мафията. Някои пък щели да се издънят по линия на лоялността към държавата и службата, в която работят. Вече се знаело, че има няколко човека в ДАНС, които са работили за известни бизнесмени с „бели якички”, а Алексей Петров дори сам бил такъв. Още по-страшно било, че има хора, които са служили и може би продължават да служат на две и дори на три разузнавания. Засечени били контакти на известни хора с руските служби, както и с американските. За тях ще ви разкажем друг път с повече подробности. Знае се обаче, че по време на посещението си в САЩ премиерът Сергей Станишев е бил питан директно за тези хора. Той отговорил, че не е запознат и обещал да провери как стоят нещата. Така или иначе американците показали, че са наясно, че има вербовани хора от ДАНС, които донасят за чужди централи. Имало и такива, които са „подстава”, тоест работели за чужда държава, но по поръчка на трета.

До момента от кабинета на министър-председателя отговор към Вашингтон не е пращан. Питането на янките остава висящо. Виси и предложението на британците за детектора на лъжата и тестовете. Да не би г-н Станишев и г-н Сертов да не са разбрали какво се иска от тях? Или ги държат с някакви компромати?

75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили

75 млн евро комисионна лапна бизнесменът Николайчо Гигов от сделката за френските корвети, които ще бъдат построени за Военно-морския ни флот. Това е 15% от общата сума – 500 млн евро, които България ще заплати на Франция за морските съдове. Договорът бе подписан от премиера Сергей Станишев през юни в Париж. От френска страна подписа си сложи президентът Никола Саркози. Според запознати част от тези 75 млн евро са отишли в швейцарските сметки на министър-председателя и президента Георги Първанов. Свой дял е получил и доверения човек на премиера и шеф на канцеларията му Росен Карадимов.

Защо Станишев и Първанов? Защото точно те взели решението именно Николайчо Гигов да бъде посредник по сделката. Без конкурс, без публичност. По този начин собственикът на ФК „Локомотив” за втори път печели милиони от държавни сделки. Първият път се облажил от сделката за хеликоптери за българската армия от френския производител Еврокоптер. Тогава няколко милиона отиват в сметката само на Първанов, тъй като той лично лобира за френската техника, а Станишев още не е премиер. Облажва се и тогавашния военен министър Николай Свинаров, а също и неговия партиен патрон Симеон Сакскобургготски.

Защо точно Николай Гигов (по паспорт Николайчо)?

Ето някои неизвестни или грижливо крити данни от биографията на мастития и почитан в някои среди бизнесмен, с денонощен достъп до канцелариите на президента и премиера.

Н. Гигов е роден в София. Има диплома за завършено висше образование в Благоевградския университет. В периода 1982-1989 г. е бил футболист. След това изчезва мистериозно в САЩ, от където се връща след няколко години, без да е успял да се реализира или да започне някакъв бизнес. Много бързо обаче се ориентира в обстановката у нас и за кратко време се присламчва към тогавашния политически елит. Виждат го често с Димитър Луджев, Димитър Попов и Александър Каракачанов. Негов кум е Андрей Луканов, на който той бил нещо като съветник. През 1993 г. е вкаран като екционер в Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). Помагат му пловдивските борци и бандити от Клуб 777, с които е събрат по спортна линия. На следващата година Гигов става собственик ФК „Локомотив” – София по твърде мистериозен начин.

Към момента участва в управлението и има собственост в следните фирми: „Делта-Г” ЕООД, едноличен собственик; „Ер Игъл” – държи 50%; „Кодем” ООД – притежава 54 на сто; „Делта ТВ” АД, член на УС и собственик на 66% от капитала; член на УС на „Българска професионална футболна лига” и др.

Още през 90-те години Гигов става обект на оперативни разработки, тъй като името му е замесено в редица криминални деяния. Още тогава той се свързва с известните братя Галеви от Дупница – Пламен Галев и Ангел Христов, заради които неотдавна изгоря вътрешния министър Румен Петков. Към групата се присъединява и Адел Саркис. По това време братя Галеви ръководят една от структурите, контролиращи производството на синтетични наркотици. Адел Саркис пък трафикира наркотиците. Този Саркис не е случаен човек. Той е бил шеф на охраната на ливанския президент Амин Джамайел и е служител на ливанските тайни служби. Изпратен е в България под прикритието на търговец, но вместо с това се заема с осигуряване на пари за „християнските милиции”. По време на ливанската гражданска война Саркис е работил за френските тайни служби, за което се знаело дори в Интерпол. Поради тази причина вероятно през 90-те години той имигрира във Франция, но след няколко години идва в България да свърши важна работа по линия на контрабандата с наркотици. Точно по това време той се свързва с Николайчо Гигов и братя Галеви. Предполага се, че Гигов също е привлечен да работи за френските служби. Наши източници смятат, че българските контраразунавачи са „стоплили” за такива контакти, но до по-сериозни разследвания не се стига, тъй като над Гигов има политически „чадър”. Той винаги е бил предупреждаван за разработките по линия на фирмите му.

За известно време братя Галеви дори охраняват Гигов и Саркис, в периода, когато Гигов е царят на каптагона в България. Продукцията се реализира в Близкия изток. В един момент обаче той се опитал да измами дупнишките Галеви с пари и те скъсват връзките си с него. Разривът е необратим, но не се стига до изясняване на отношенията по познатия в подземния свят начин. Близки на Гигов обаче си спомнят, че той умирал от страх Галевите да не му отмъстят за това, че ги е преметнал.

През 1997 г. НСБОП разкри аферата „Опицвет” – производство на огромни количества синтетична дрога в софийското село Опицвет. В хода на разследването се оказва, че основният инвеститор в производството е Адел Саркис. Той всеки ден се срещал със служител на гиговата фирма „Делта-Г” и със самия Гигов. Разкритията обаче се покриват, а процеса затъна в дебрите на българското правораздаване.

По същото време е засечен и контакт на Гигов с известния сръбски мафиот Сретен Йосич. Същият, който бе задържан и експулсиран от България през 2004 г. и за който се смята, че е имал поръчка да ликвидира тогавашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Ако това е така, то Гигов е бил в течение на замисления атентат, смятат спецове от службите. Дали Борисов обаче подозира това, не е известно.

През 1996 г. фирмата на Гигов „Делта-Г” е лицензирана за търговия с оръжие с протекциите на шефове от МВР и МО. За да не си помисли някой, че това са голи предположения, ще споменем само, че в тази фирма, след като са напуснали държавните си посотве, са преминали на работа хора като Параскев Параскевов, зам.министър на МВР, Васил Берберов, зам. шеф на контраразузнаването, Димитър Митков, зам. Министър на отбраната и дългогодишен военен разузнавач, Стойчо Петров – шеф в НСС и др.
През 1993 г. „Делта-Г” е незаконно кредитирана от ЧЗИ с 200 000 долара, срещу имущество, което не е нейна собственост. Става дума за 10 т цирконий, внесени по временен внос без да е посочен краен получател. Чрез подкупи на митничари и ченгета Гигов урежда документ за продължаване на временния внос. Следват и много други нарушения и опити циркония да се продаде в чужбина след като са взети вече парите от банката и т.н., но прокуратурата така и „проспива” всичко това. Всъщност не е трудно да се предположи, че мъжкото му приятелство с прокурора Михаил Дойчев, е изиграло важна роля за това. Гигов е и близък и магистрата Ангел Ганев, началник на отдел „Следствен” в прокуратурата. Защо двамата магистрати са си затворили очите – всеки сам да преценява. Знае се само, че Ганев е пътувал доста в чужбина, но не е имал пари за тези воайяжи…

През 1997 г. Гигов се опитва да подкупи служител на НСС, като му предлага автомобил, само и само той да спре разследване срещу него.

През 1994 г чрез офшорка в Кипър Николай Гигов, заедно с Антони Наумов и Дочо Шиков продали голямо количество оръжие в Югославия, нарушавайки югоембаргото. Любопитен момент от тези години е идването тайно в България на сирийския оръжеен търговец Назем Кхалед, който пък осигурява посещението на министъра на отбраната Назем Тлас и неговия брат Надим Тлас, шеф на сирийското разузнаване. Целта е да се уреди договор за ремонт на сирийски самолети МиГ-23 в български авиозаводи. Гигов урежда тайна среща на сирийците с депутата от БСП Красмир Премянов, както и с министъра на промишлеността Климент Вучев. Последен ги приема Димитър Павлов, военен министър в кабинета „Виденов”.

През 1998 г. фирмата „Елмет инженеринг” се опитва да изнесе нелегално в Сърбия, вкарани контрабандно в България два двигателя на МиГ-29. По това време лицензът на дружеството е отнет и стоката е конфискувана. Какво обаче става – вместо присъди, двигателите са върнати на фирмата. Тя от своя страна ги продава евтино на Гиговата „Делта-Г”, която пък ги пласира на военното министерство срещу 2,3 млн долара. По това време българските служби засичат множество закононарушения на Гигов по линия на незаконен трафик на оръжие. По това време той върти бизнес със сърбина Миодраг Пущица. С него Гигов продава нелегално в Югославия стрелково оръжие, боеприпаси, ракети „Луна”, ракети „Нева” и снаряди от Русия. Те първо пристигат в Букурещ, откъдето Гигов ги транспортира до град Биелина в Югославия. Със Слободан Тешич пък продават оръжие в Либерия и Сиера Леоне, което си е жива контрабанда. На Тешич е забранено да влиза в България. Американските служби многократно сезират българските си партньори за контрабандата, но в София никой не предприема нищо срещу Гигов. Нещо повече Гигов се иктивизира и скоро вече е приятел с Желко Ражнятович – Аркан, известен националист и ръководител на паравоенни формирования в Сърбия. Като в холивудски филм двамата организират трафик на оръжие от България към Югославия. За целта е използван дори автобусът на футболистите от Локо, които провеждали приятески срещи в Сърбия.

Спечелените мръсни милиони Гигов прехвърлял във Франция, където след време си купува луксозни имоти. Такива купува и в Монако чрез подставени лица, за да се изперат парите. На свое име Гигов купува 6-стаен апартамент в Париж.

Междувременно лицензът на фирмата на Гигов е отнет, но след застъпничеството на вътрешния министър по онова време Богомил Бонев, е възстановен.

Оръжейните одисеи на Николайчо продължават и в Турция, където той вкарва наше оръжие и техника от замиращите ни военни заводи. Помагат му турски бивш полковник, както и българското военно аташе Митко Троански, който е и служител на военното разузнаване. В много от сделките участие взима и руснака Владимир Мучкаев. Праща се и оръжие в Грузия, както и в други бивши съветски републики. За прокурорският чадър над този трафик отговарял зам.-главния прокурор Христо Манчев. Гигов бил приятел и с главния прокурор Никола Филчев, който не го закачал за нищо.

Така стигаме до 2004 г., когато Николайчо Гигов е харесан от президента Първанов за посредник по сделката с Еврокоптер за хеликоптери „Кугар”. Гигов се похвалил пред близки, че благодарните французи му платили близо 900 000 евро само за избора. Отделно той прибрал и 30 млн евро комисионни, които разделил с останалите участници в сделката. Между другото, в службите се говори, че тлъста сума е получила и шефка на голям вестник, която свързала Гигов с върховния главнокомандващ и в продължение на месеци използвала медията да рекламира сделката като много успешна. Това обаче е далеч от истината, защото на армията ни въобще не са и нужни 33 машини. За сравнение – Турската армия е закупила за своите нужди 30 от хеликоптерите. Освен това се оказало, че оборудването на първите машини, които вече летят у нас, не е пълно и се плаща допълнително за дооборудването им…

Гигов работи и с руски фирми за оръжие. С тях го свързват бившия зам.министър на отбраната Митков и ген. Любен Гоцев, ексвъншен министър.

Гигов и в момента се ползва почти с пълен имунитет. Новият макрилник е главния прокурор Борис Велчев. Висшите протекции обаче идват от премиера и президента.

Затова не е никак чудно, че точно някогашния футболист, с диплома от Югозападния университет, е избран да посредничи в сделката за френските корвети. Тлъстите комисионни вече са разпределени и получени. Самите кораби обаче ще почнат да се строят през 2011 година.

Младен Червеняков и Сашо Томов получили милиони от Жеваго за кризата в „Кремиковци” и ЦСКА

Международна олигархична схема реализирали депутатът от БСП Младен Червеняков и шефът на ЦСКА Александър Томов. За плана си те използвали връзките си в прокуратурата, Софийския градски съд и Министерство на икономиката. Уговорката е Томов да остане „острие” на големите играчи в „Кремиковци” и в ЦСКА.

Червеняков и Томов отдавна работели за украинския милионер Константин Жеваго. Единият му предавал тайните на Митал в комбината, а другият лу осигурявал подкрепата на премиера. 3 млн евро хонорар на Червеняков е изплатил до момента Жеваго. Червеняков е председател на парламентарната комисия за връзки с Европейския съюз.

За отплата Червеняков е гарантирал, че ще доведе комбината до несъстоятелност. Нещо повече, Червеняков започва действия настоящето ръководство на „Кремиковци” да бъде подведено и под съдебна отговорност. В реализацията на пъкления план членът на ВС на БСП и бивш правосъден министър от кабинета „Виденов” предявява иск към „Кремиковци” в несъстоятелност. Прави го от името на Виктор Демянюк, който представлява Жеваго в България. Замисълът е решението да се вземе на 30.04.2008 год., а ръководството на завода да се уведоми на 30.04.2008 год. Датата е подбрана много хитро, поради факта, че срока за внасяне на жалба е 7-дневен, а предстоят 6 почивни дни. По този начин фактически юристите на комбината са лишени от всякаква възможност за реакция.
На 30.04.2008 год. „независимият” съд взема решение за налагане на обезпечителна мярка – назначаване на „временен” синдик.

Единият член на този синдик е Александър Георгиев, близък на Виктор Демянюк. Той веднага влиза в преговори със синдикатите и успява да ги „мотивира” за протестни действия. Демянюк заявява пред работниците, че щом влязат украинците в комбината, ще почне веднага изплащане на заплатите.

В същото време Червеняков, Томов и съветници на премиера успявят да уредят разсрочване на държавните вземания, щом Жеваго стане собственик. Това сега не се прави за индийските собственици.

„Обезпечени” са и членове на федерация „Металургия” към „Подкрепа”, като Людмил Павлов, например, който заплашва с щурмуване на административната сграда и саморазправа с индийците. Демянюк плаща лично на Павлов, като в същото време финансира и семинар на синдикалната организация. Д-р Константин Тренчев също е спечелен за каузата.

Подкрепата от страна на Александър Томов – Лупи е осигурена не само с пари и обещания да остане в ЦСКА, но и с гарантиране, че главния прокурор Борис Велчев ще тушира проверките срещу него. С това се заема лично Младен Червеняков. Вече се водят преговори с Жеваго за придобиване и на ФК ЦСКА-София. За целта от Киев са преведени 1 млн евро. Въпреки това дълговете на клуба към НАП не са погасени. Така се стига и до идеята несъстоятелността на „Кремиковци” да се постигне чрез криза в ЦСКА и така да стане достояние на обществото. Неплащането на дълговете на футболния клуб довежда до изваждането на отбора от Шампионската лига и бунтове на запалянковците. Като виновни се посочват индийските собственици и „Кремиковци”. Така и става. Червеняков, а над него и Жеваго, потриват доволно ръце.

В същото време в схемата е включен и Тодор Батков, собственик на ФК „Левски”. Той е въведен в акцията от шефа на кабинета на премиера Станишев – Росен Карадимов, с който омат общи интереси в туризма. По този начин Батков получава възможност да вкара своя отбор в Шампионската лига, да нанесе удар на ЦСКА и да услужи на Червеняков, Станишев и Жеваго. Акцията е подпомогната и от началника на Инспектората на Министерски съвет Николай Георгиев. Същият, като ръководител на лицензионната комисия, си затваря очите за дълговете на Левски към НАП и отбора получава лиценз. Разпореждането е на Росен Карадимов, а Георгиев го осъществява.

Всички тези комбинации за милиони евро са изпълнени и с активното участие на друг премиерски съветник – Ценка Василева. Дамата е с доста спорна и съмнителна кариера. Тя е медик по образование. Била е зам.-обласетен управител на Хасково. Била е и шефка на кабинета на мултака Димитър Калчев, който бе министър на държавната администрация в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Василева е връзката на властта с Иван Тодоров – Доктора. Тя осъществява политически „чадър” над контрабандните канали на Доктора, прибира парите и ги отчита на „Позитано” 20. Колко от сумите остават за нея – е тайна. Разследвана е за злоупотреби, но по нареждане отгоре, прокурори прекратяват преписките.

Неотдавна Ценка Василева е пусната и срещу варненската групировка ТИМ в надпреварата за приватизацията на Българския речен флот. Тя се среща със собствениците на ТИМ и ги предупреждава да се оттеглят, за да спечелят братя Домусчиеви. Те пък са подставени лица на собствениците на винпром „Пещера”. Така тимаджии отстъпват от позициите си, под натиск на премиерски съветници.

Варненци се жалват на президента Първанов, който в едно от интервютата си през юни директно нападна премиера Сергей Станишев за ролята на неговите съветници в управлението на държавата.

В крайна сметка планът на Младен Червеняков за довеждане на Жеваго в „Кремиковци” е на път да се осъществи. До дни комбинатът ще бъде обявен в несъстоятелност. Когато това се случи, милионерът Жеваго ще плати на Червеняков и компания нови 5 млн евро като награда за „усилията”.

Първанов измамил Г. Гергов за БТ-Пловдив. Каролев изпълнява „мокра поръчка” за 300 000 евро

300 000 евро получил Владимир Каролев по сделката за Цигарена фабрика – Пловдив. Той е посредник на подставената фирма Сигма Консултинг ООД, зад която се крие Винпром „Пещера”. С негова помощ и с борсови нечестни хватки ракиените собственици Атанас Петров и Антон Щерев придобиха 78% от цигарента фабрика в града под тепетата. В сделката изплува и името на президента Георги Първанов, на когото „пещерняците” са спонсори. Анализатори по сделката били съветниците на президента проф. Борислав Борисов, ректор на Университета по национално и световно стопанство и Ертан Кара, възпитаник на Анкарския университет. Последният е бил консултант на „Битова електроника” – Велико Търново, където шеф на борда е Пламен Гочев, съпруг на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа”. За Гочев се говори, че представлява интересите на президента в редица бизнес начинания, като Супер Боровец, например. Той е и личният му оръженосец по време на ловните излети на Първанов, а често посредничи и в осигуряването на свежо дамско присъствие в авджийските резервати.

Силен помагач по сделката бил и бившият вътрешен министър Румен Петков. Той отдавна е в приятелски връзки с хората от Пещера. Често е засичан да пиянства в тяхна компания и на довереника си от Пазарджик Жоро Стоицев, който провали разследването на убийството на сестрите Белнейски, за което Петков тайно го произведе в шеф на ДОИ. Петков многократно е прикривал далавери на „пещерняците” и е спирал разработки на службите по линия на контрабандата, където са били замесени. Те са се отплащали щедро за подкрепата.

Техническата вързка между алкохолните монополисти, Румен Петков и президента Първанов бил заместник директорът на ГДБОП Иван Иванов, който бе записан от свои подчинени да се уговаря с „пещерняците” за скъпи подаръци, от което гръмна скандал в МВР. Сега Иванов е следствен, но

Седмичният бюлетин на Централния депозитар вече обяви Сигма Консултинг за победител в търга. ДАНС обаче се зае със сделката, тъй като има много сигнали за нарушения. Тук вероятно хората от ДАНС ще се сблъскат с хората на главния прокурор Борис Велчев. Велчев обещал на своя патрон президента, че нещата ще бъдат уредени без много шум. Неочаквано обаче шум по сделката вдигна точно личен приятел на Първанов – Георги Гергов. Той усетил, че са го прекарали и направо полудял.

Предметът на дейност на новия собственик е търговия на едро със захар, захарни изделия и шоколад, сочат данните в електронния регистър ДАКСИ. Собственици на фирмата са Станислав Захариев и Николай Янев, които притежават равни дялове от 50% в нея. „Продавачи на близалки”, ги нарекъл Гергов и обещал да им стъжни живота заради сделката с цигарите на Пловдив. Ще ги преследвам до дупка, няма да им дам да дишат, крещял той в офиса си в Пловдивския панаир.

Захариев е и един от собствениците в Навиор Инвестъмънт, чрез която Винпром „Пещера” имаше намерение, заедно със собственика на Пловдивския панаир Георги Гергов, да купи Сточна гара – Пловдив. После отношенията им се разсъхнаха и далаверата пропадна.

Освен Сигма Консултинг интерес към сделката е бил проявен и от други играчи, между които фирми на пловдивския предприемач Вълчо (Ветко) Арабаджиев и Георги Гергов, с когото са кумове, но напоследък не могат да съ търпят.

Икономически наблюдателби твърдят, че точно един от двамата е въвел оферта от 37 лв. за акция, малко след като дружеството е било продадено на Сигма Консултинг за 36.569 лв. за акция. Тече спор обаче дали сделката е била затворена или е имало още 4 свободни минути. Според Министерството на икономиката и енергетиката по време на аукциона са подадени и оферти от 40 лв. за две от акциите на Пловдив БТ.

Точно това е причина да се задейства Комисията за финансов надзор. Президентските съветвици Борислав Борисов и Ертан Кара обаче имат задача да неутрализират тази проверка, т.е. да я вкарат в глуха линия.

Същата задача е възложена и на Корнелия Нинова, която е шеф на борда на Булгартабак. Странното в случая е, че тя от една година не е заместник министър на Икономиката и енергетиката, но продължава да представлява държавния интерес в холдинга, което противоречи жестоко на закона. Знае се, че Корнелия Нинова е много близка на бившия министър Румен Овчаров, както и на президента Георги Първанов. Очевидно е, че с тяхна протекция продължава да заема пост, което е в разрез със закона и за което всъщност говорят експертите на ОЛАФ в доклада си отпреди седмица.

В същото време Варненската сенчеста групировка ТИМ взе 76,41% от капитала на цигарената фабрика в Стара Загора. Това стана чрез подставената фирма Център Изгрев ЕООД и сделката е записана в Централния депозитар. Център Изгрев е част от Бол Пропърти, с директор Стефчо Кралев. Той пък притежава 50 на сто от фирма Варна плод, в която съсобственик е един от собствениците на ТИМ и шеф на Химмимпорт Иво Каменов.

Предстои да научим в скоро време, след като Булгартабак холдинг АД продаде дяловете си в двете производствени предприятия през борсата, дали сделката е законна. Новите собственици се сдобиха с всички активи на тютюневите дружества, лицензите им за производство на цигари, без да им се вменява тежестта на социални ангажименти към работниците, което е вопиющ пропуск от страна на продавачите в лицето на Корнелия Нинова. Неволно такава клауза не се пропуска, смятат хора от бранша.

Двете продажби докараха на Булгартабак Холдинг АД приход от близо 49 млн. лв., а на дневен ред за цигарения монополист остава приватизацията на други две стратегически фабрики – тези в Благоевград и София. Дали отново изборът за продажбата им ще мине през фондовата борса, ще разберем навярно след държавно решение по въпроса, през каквото мина и тази приватизация.

Много е вероятно собствениците на винпром „Пещера” и варненската ТИМ да играят и в тези сделки. Схемата е отработена, печалбите са гаратирани. Всъщност новите собственици едва ли разчитат на производството на цигари. Тях ги устройват имотите на дружествата, част от които са в центровете на Пловдив и Стара Загора. Какви сгради ще се издигнат там – предстои да видим.

Часове след като на БФБ вчера бе изтъргуван мажоритарният пакет акции на Цигарена фабрика Пловдив АД двама неуспели да подадат поръчките си участници изразиха възмущение от процедурата и изрекоха силни думи срещу борсовата сделка.

Става дума за небезизвестните бизнесмени Георги Гергов и Ветко Арабаждиев. Гергов е изпълнителен директор на Пловдивския панаир и чрез фирмата си Слънчев ден АД придоби наскоро 75% от капитала Пътища АД – Пловдив.

Ветко Арабаджиев е собственик и шеф на Виктория груп. Двамата кандидати за купувачи на цигарената фабрика в Пловдив са имали готовност да платят по-висока цена от тази, на която се сключи сделката, но са закъснели с подаването на поръчките. Според Гергов България е загубила 5 млн. лв. от тази сделка, а Арабаджиев смятал да потърси отговорност за случилото се от компетентните разследващи власти. И дамата твърдят, че Владимир Каролев е разиграл схемата с по-ранното затваряне на сделката и така ги е ощетил за сметка на предвалително тикания фаворит.

Георги Гергов бил бесен и защото имал уверенията на Георги Първанов, че ще има неговата подкрепа по сделката. След това президентските съветници му забили нож в гърба, договаряйки се с „пещерняците”. Говори се, че по този начин Първанов компенсирал приятелите си от Пещера за загубите, които понесоха при разкриването на корупционните им практики към висши служители на МВР.

Гергов не можа да прикрие яда си и заяви пред Дарик радио: Разочарован съм от това, което се случи. Потресен съм от факта, че продажбата бе извършена по този начин.

Ангажирах за посредник Булбанк, с които подписахме договор. Когато се откри процедурата в 11:30 часа ние изчаквахме да видим какви цени ще се получат. Те тръгнаха от 35 – 36 лв., след което се купиха няколко акции на 40 лв. Аз наредих да се въведе поръчка на 41.10 лв., след което в 12 без 4 минути ми се обадиха, че сделката вече е сключена с друг купувач. Държавата е ощетена. Държавата изгуби 5 милиона лева с тази сделка.

Според БФБ проблеми със сделката за Цигарена фабрика Пловдив АД няма и тя е редовна. Пакетът от 843 500 акции на цена 36.569 лв. е сключена в 11:56:06 в резултат на подаване на две насрещно изпълними поръчки за покупка и продажба. Към момента на въвеждане на поръчката за продажба в системата са били активни 3 поръчки за покупка на мажоритарния дял: първата с обем 1 078 817 лота за 36.569 лв., втора за 850 000 акции на 36.500 лв. за лот и поръчка за 1 079 007 на 35.069 лв. за лот.

Вследствие на въвеждане на поръчката за продажба от страна на упълномощения инвестиционен посредник, в 11:56:06 часа се сключена и самата сделка. Цената й е равна на най-високата цена “купува” към момента на въвеждането на поръчката за продажба, а именно 36.569 лв.

От инвестицинният посредник обясниха, че са сключили сделката 4 минути преди 12,00 часа от притеснение да не изпуснат срока за продажбата.

МВР крие атентат срещу заместника на Доган Йордан Цонев

Атентат е бил извършен срещу заместник председателя на ДПС Йордан Цонев. Той е бил неуспешен, но е засекретен от ръководството на МВР по нареждане на самият Цонев.
Преди месец и половина неизвестни лица взривили входната врата на къщата на Догановия човек на ул. „Шипка”, недалеч от Руския културен център в столицата. От взрива вратата се подпалила. Всеки момент пожарът щял да обхване цялата къща. Намесили се светкавично извиканите пожарникари и офицери от Националната служба за охрана – НСО. Йордан Цонев изпаднал в паника и истерия. Той се обадил веднага на министър Михаил Миков и го предупредил да не излиза никаква информация за случката. Обяснил, че ако се разбере за атентата, опозиционните ГЕРБ и АТАКА щели да се възползват от случая да организират кампания срещу Движението за права и свободи и естествено срещу БСП като коалиционен партньор. Цонев дори забранил ГДБОП да разследва случая. На своя патрон Доган Цонев обяснил, че сигурно е атакуван заради принадлежността му към ДПС. Така смятал да си повдигне имиджа пред „големия вожд”, както някои наричали Доган. Сокола обаче едва ли е повярвал на съчиненията на своя заместник. Йордан Цонев, който в Движението отговаря за заменките на чукари и горски пущинаци с плажове и апетитни места в планинските курорти, както и за строителството на хотели по Черноморието на сокола. От далаверите Доган печелил милиони, макар да му било ясно, че Цонев „щипе” от сделките и за себе си. Всеки месец Йордан Цонев по няколко пъти лично докладвал на как вървят работите и какви печалби са реализирани.

Освен на МВР Цонев забранил и на някои големи медии, които били подразбрали за атентата срещу него, да пишат каквото и да е за случката. Той лично звънял на главните редактори и ги заплашвал. Имало обаче полицаи, които се опънали и настоявали да се проведе разследване, както е по закон. Те обаче набързо били преместени в други управления или дори уволнени.

Това е вторият атентат срещу заместникът на Доган за който се знае. Преди две години той трябвало да бъде гръмнат след пищен купон при братя Диневи в Свети Влас. През нощта, когато страстите се развихрили, Цонев поръчал да му докарат две манекенки за сексуални игрички. Веднага била изпратена кола до Бургас да докара мадамите с „бедра до гърлото”. Когато пристигнали той се затворил с тях в хотелски апартамент. През това време пусия го очаквала по пътя след Слънчев бряг. Заради курвите обаче Цонев останал да нощува и атентата се провалил. След време при ареста на местни мафиотчета едно от тях „пропяло” за „мократа поръчка” и така станало ясно, че финансовият еничар на Доган е отървал кожата благодарение на „шведската тройка”, която си организирал на пияна глава. Мадамите обаче не намазали нищо, тъй като Цонев не им платил нищо и казал да си искат парите от домакините.

През последните дни Йордан Цонев се заел да помага на шефа на правителствена болница Спас Спасков, който изпаднал в паника, че ще си загуби поста. Причина за страховете му била изтеклата информация за президента Георги Първанов, който хванал трипер от 15-годишна ученичка от Стара Загора. Болестта била открита именно в правителствената база „Лозенец”, но след това изтекла информация. За да се спаси, Спасков измолил среща с Ахмед Доган в Созопол. Там лидерът на СДС отмарял на скъпата си яхта с неизвестни красавици. Йордан Цонев уредил срещата, но се наложило Спасков да чака два часа на пристана, докато Сокола го приеме. Цонев и Спасков хвърлили вината за всичко върху шефа на Военна болница ген. Стоян Тонев, който искал да си отмъсти на Спасков за това, че му отнема от ВИП пациентите и разпространил новината за президента и ученичката. Враждата между двамата е стара. Запознати с войната между Правителствена и ВМА обаче говорят, че тя може да се разреши много лесно, ако се изпратят ревизии и в двете и се изловят далаверите на Спасков и Тонев, които били за милиони.

Разкриха педофил в тайните служби, оказва се и масон

Сигнал за влизания в педофилски сайтове, получили в ДАНС неотдавна. Засечката направили компютърните ченгета от ГДБОП. Те попаднали на следа, че от компютрите на агенцията някой посещава най-редовно портали с порнографско съдържание, при това свързани с деца. След като получили разрешение да действат под прикритието на специалисти по поддръжката на компютърната мрежа, оперативни работници засекли работното място, откъдето се извършвало влизането в сайтове с голи дечица. Любителят на забранените от закона „удоволствия” се оказал Ангел Тянков. Дългогодишният офицер от контраразузнаването часове наред съзерцавал момченца и момиченца в порнографски фотосеанси и клипове, незаконно качени в интернет. Уговарял си и срещи. Вместо да излети за секунди от службите обаче той бил прикачен към доскорошния офицер на прикритие Алексей Петров. Заслуга за оставането му на работа имал главно бившият вътрешен министър Румен Петков, както и фактът, че Тянков е масон. Той членува ложата, оглавявана от запасния вече генерал проф. Никола Александров. Същата ложа се счита за нелигитимна, тъй като е съставена от хора, разцепили българските масони още докато беше жив собственикът на Мултигруп Илия Павлов. В нея се приемали за членове хора със съмнителни качества, които си плащали или вършели други услуги.

Тянков е юрист по образование. Той присъствал на профилактирането на различни лица от ДАНС. С Петров те разигравали клишето за доброто и лошото ченге по време на така наречените „закуски” в агенцията. Бившата барета натискал и заплашвал „гостите”, а Тянков им предлагал да доносничат и срещу това да си осигурят мирно съвместно съжителстване със службите.

Много колеги от МВР били силно озадачени от новото амплоа на Тянков, тъй като след разкриване на педофилските му наклонности, той е лишен от право да участва в оперативни акции и действия. Самият Алексей Петров, в качеството си на съветник на Петко Сертов, също нямал такива правомощия.

Особено много двамата се старали по отношение на Златко Баретата и някои от главните редактори на медии, които били привиквани под формата на лични срещи с ръководството на ДАНС. По-късно Тянков пресъздавал сценки, в които „поканените” умирали от страх. Особено язвителни били подмятанията за Бойко Борисов и Баретата. Те като разбрали колко компромати има срещу тях, веднага склонили да сътрудничат и обещали да не се изпречват на пътя на двамата „големи” от ДАНС. На столичния кмет дори било подсказано, че Петров е наясно кой и как е организирал преди време атентата срещу нежната му половинка банкерката Цветелина Бориславова. По онова време тя обитавала офис на столичната улица „Раковски”, до сградата на ЦКС. Неизвестни лица заложили бомба в джипа й, която трябвало да се взриви щом Цветелина отвори вратата. Без да подозира нищо обаче жената отключила с дистанционното на ключовете и колата гръмнала. Ударната вълна запратила Бориславова на земята, а потрошени стъкла я наранили по лицето и ръцете. Наложило се да се лекува дълго време в Австрия и САЩ, където и били направени пластични операции. Още тогава хора от службите знаели, че най-вероятно зад атентата стои Алексей Петров, който имал стари сметки за уреждане с Бойко Борисов. Освен това взривът бил поставен по начин, по който били обучавани баретите.

„Аз съм тайното оръжие на властта”, – обичал да казва Петров през последните месеци. Той внушавал на колегите си, че е човекът на премиера в службата и никой не може да го мръдне. Хвалел се, че в предизборната кампания ще унищожи Борисов и неговата партия ГЕРБ.

Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

Петър Манджуков е свързан със сръбската мафия, която разстреля премиера Зоран Джинджич. Той имал бизнес с негови врагове от радикалите в Белград, които снабдявал с оръжие в нарушение на югоембаргото. Такива документи притежавали хора от българските тайни служби, които щели да бъдат извадени в скоро време срещу Манджуков. Целта е се извади на светло мръсния бизнес на милионера, като в същото време се нанесе смъртоносен удар на президента Георги Първанов. В момента акцията е съсредоточена срещу пернишкия бизнесмен Людмил Стойков. Когато обаче темата поомръзне и се изтърка, в ход ще бъде пуснат компромат срещу бившия оръжеен търговец и собственик на медии Манджуков. В папката с неговото име имало много интересни за прокуратурата неща: десетки нарушения на югоембаргото, укриване на данъци, контрабанда на оръжие в държави от „черния списък”, незаконни сделки с имоти, незаконна приватизация, източване на ДДС и др. Вниманието на обществото обаче щял да привлече най-вече подаръкът, който бизнесменът направил на президента Георги Първанов. Става дума за два апартамента в София, които той харизал без пари на държавния глава в знак на признателност за мъжката дружба. Преди две години журналистът и водещ на предаването по БТВ „В десятката” Иво Инджев бе уволнен защото прочете в ефир съобщение от електронната си поща от неизвестен автор, че Първанов е получил безплатно жилище. Тогава ръководството на телевизията го освободи, защото президентът бил много обиден. В папката за Манджуков имало и документи, които показвали, че осъдения вече Вальо Топлото е похарчил близо 2,5 милиона лева народна пара, за да направи извънпланов топлопровод до двете харизани на Първанов жилища. Топлото дори се опитал да направи сделка срещу тази информация, но бил заплашен, че ако проговори, го чака нещо много лошо.

Манджуков щял да бъде атакуван и за връзките си със сръбската мафия. Преди време главният прокурор на Сърбия Владимир Вукчевич поискал собственика на партийния орган на БСП „Дума” да бъде разпитан във връзка с убийството на Джинджич. В Белград били открили връзка между атентата срещу Илия Павлов, шеф на Мултигруп, на 7 март 2003 г. и този срещу сръбския премиер 5 дни по-късно. И двете покушения били извършени по един и същ начин – от снайперист с изстрел в сърцето. Следите водели към професионални убийци, свързани както със Земунския клан, така и с политически среди в бивша Югославия. Разследването в Белград стигнало и до Манджуков, който снабдявал групите за „мокри поръчки” с оръжие. Връзката на Манджуков с хора от Сръбската радикална партия обаче можело да доведе до международен скандал, тъй като щяла да насочи вниманието и към Българската социалистическа партия и към президента Георги Първанов, с които бизнесмена бил в топли отношения. Това било причина главният прокурор Борис Велчев да откаже искането на сръбския си колега.

Името на Петър Манджуков е свързано и със скандалите около незаконната продажба на Биовет. Пак той бе в центъра на световния скандал с незаконно спечелени милиони долари от Саддам по програмата „храни срещу петрол”. Оказа се, че Манджуков е посредничил на БСП и Първанов за установяване на тесен контакт с диктатора на Ирак. Когата ООН се опита да разкрие истината, МВР у нас обяви, че няма такива данни. Данните обаче се пазят и сега ще се вадят срещу Петър Манджуков, за да се удари БСП предизборно, както и да се разклати още повече положението на президента.

От своя страна Георги Първанов се отблагодари на своя олигарх, като го награди с орден „Стара планина” Първа степен. Сега обаче вероятно ще му се наложи да обяснява за двата подарени апартамента и за участието си в далаверата с петрола от Ирак. Според запознати спечелените тогава милиони така и не стигнали до централата на БСП, а били присвоени от фирми на Манджуков, откъдето били прехвърлени към тайни сметки на негови фирми и на покровителя му в Швейцария.

Напоследък диабетикът Петър Манджуков често изпадал в кризи, крещял и обиждал наред близки и познати. Служителите му се криели от него, щом усетели, че го обзема истерия. На сина си Ивайло посягал дори физически в присъствието на други хора. Някои коментират тези изблици на лудост като нервна реакция около разкритията, които се очакват. Манджуков бил подразбрал от доверени хора в службите, че му се готви такъв капан и се опитвал да спре задаващата се компроматна вълна. Търсил дори президента Първанов за подкрепа, но той му казал да се оправя сам и да не го замесва, тъй като и без това си имал големи главоболия около Людмил Стойков, а напоследък и с извънбрачните си похождения.

Манджуков е направо луд и ако го притиснат силно, ще предаде всеки, за да се спаси, смятат хора, които го познават добре.

Запомнете: Нарушения на югоембаргото, контрабанда на оръжие, източване на ДДС, връзки със сръбската мафия, която застреля премиера Джинджич, незаконни сделки, участие в световния скандал с петрол от Саддам, луксозни апартаменти подарени на президента. Това са само част от задаващите се компромати за Петър Манджуков, един от най-приближените милионери и спонсори на президента Георги Първанов. Да видим каква ще е реакцията на главния прокурор. Брюксел ще следи отблизо какво ще стане, тъй като папката за Манджуков е предоставена и на ОЛАФ.

Паравоенна структура в басейна „Спартак” събира компромати за президента, политици и журналисти

Частно МВР с богат архив се подвизава в плувния комплекс „Спартак” в столичния квартал „Лозенец”. Впечатлението за истинска паравоенна формация се засилва от впечатляващата охрана – жестока и въоръжена, която охранява частния обект, собственост на офицера от ДАНС и личен съветник на шефа на агенцията Петко Сертов – Алексей Петров. В помещенията, където преди време са били масажисти, стаи за възстановяване и складове сега се намира секретна секция. В железни стилажи са подредени папки по азбучен ред.

Те съдържат биографични данни и компроматни материали за журналисти, политици, включително за българския президент Георги Първанов. Сведения за семействата им, финансово състояние, връзки с хора и фирми, слабости и конфликти – всичко това е вкарано в частната картотека, която според осведомени, по някои показатели биела архива на тайните ни служби дори от времето на Държавна сигурност. Информационният масив е подреден акуратно и по образец на контраразузнаването ни. Данните се осигурявали чрез незаконно подслушване и следене. Това не е случайно, тъй като шеф на нелегалната структура е не някой друг, а бившия полковник и заместник директор на Национална служба „Сигурност” Начев. Преди време той бил посъветван от ръководството на МВР да излезе без много шум в пенсия. Причината била, че са засечени множество негови нерегламентирани контакти с хора от сенчестия бизнес както и с откровено криминални личности. Веднага бил назначен на работа в структурите на бившата барета Алексей Петров. Начев се заел да въведе ред в изградената вече архивна структура и шпионски център на Петров за събиране на компромати за известни българи и тяхното манипулиране – дейност, забранена по закон. Помагали му други бивши висши служители на вътрешното ведомство, които били прикачени към различни фирми на Петров и зачислени на големи заплати. По този начин той се отблагодарявал за услугите, които са му правили, докато са били в тайните служби на държавата. Най-честата от тях било изнасянето и преснимането на секретни документи, касаещи националната сигурност и отнасящи се до различни личности, известни политици и дори чужди дипломати. По този начин частното МВР се сдобило с подробен списък на офицерите по сигурността и представителите на партньорски служби към посолствата на страните от ЕС в София. Списъкът бил обогатен с разработки на българското контраразузнаване в турското направление, както и в направлението НАТО и бивши страни на СССР. В подземния архив на басейна „Спартак” се съхранявали също планове и анализи от операции на нашите служби срещу чужди бизнесмени, които инвестирали в България. Особено важни били събраните сведения за проникването на Майкъл Чорни в различни структури на българската икономика, както и списък на хората, които му снасяли секретна информация.

Начев и Петров обаче най-много се гордеели с папката за столичния кмет Бойко Борисов. Имаме пълни подробности за „унгарския” му период, когато е бил свързан с трафик на крадени коли и е бил в полезрението на унгарските служби, хвалел се Петров. Хвалели се също, че знаят за съпричастността му към ликвидирането на председателя на „Защита“ Цветан Цветанов, както и други неща. Петров заявявал напоследък, че в предизборната кампания може да съсипе Борисов с документите, които притежава. С подобни обещания той спечелил доверието на управляващата коалиция. Пред своя шеф Сертов той гарантирал тотално разобличаване на лидера на ГЕРБ, за който имал дори секскомпромати. Те засягали връзките на Борисов с известни жени, между които и няколко журналистки от големи медии. Не сме ракли, не сме го разбили. Но като му дойде времето, ще го ударим смъртоносно, заканвали се Петров и Начев.

Същите закани били отправяни и към политици като Иван Костов, Пламен Юруков, Ане Янев, Пламен Моллов, Красимир Каракачанов и др.

Перла в архивната корона на Алексей Петров били събраните материали за президента Георги Първанов. Те се пазели на специално място и само Начев имал достъп до тях. Били събрани всевъзможни компромати. Част от тях били „доставени” услужливо от офицери от НСО, които отговаряли за персоналната охрана на държавния глава. Папките съдържали подробен отчет за срещите на Първанов с любимите му олигарси, начело с Валентин Златев, Красимир Гергов, Георги Гергов,собствениците на Винпром „Пещера” и други. Имало и множество записи, направени от гардовете и щедро заплатени от Петров. Две тайни квартири за срещи имал президента в София. Там той се срещал с някои от любовниците си, докато съпругата му смятала, че играе карти в боянския дом на министърката Емилия Масларова. Имало и други посредници в любовните афери на Първанов, които му осигурявали „коридор” за действие. Особено активни те били при уреждане на срещи с Весела Кюлева, когато тя си идвала от Виена, където се изнесла след скандалното раждане на дете от футболист от „Левски”. Всъщност Алексей Петров имал друга версия за това дете, а именно, че неговият автор е съвсем друг и вероятно това е обитателят на „Дондуков”-2.

Подробен снимков материал имало и за любовната връзка на Първанов с певицата Мариана Попова, която се опита да прикрие връзката с безпрецедентно и нелепо интервю във вестник „Труд”.

Начев и Петров обаче се подсигурили с компромати и срещу сегашните си покровители – кръговете около Сергей Станишев и Петко Сертов. Оказва се, че преди време Сертов е работил за фирма на Петров. Там нещата били доста дебели и пикантни, имало сведения за срещи на хора от това обкръжение в чужбина, както и CD с участието им в сексоргии в смесени компании. С особени виртуозни изпълнения се отличавал един от близките съветници на премиера. С тези папки тандема Петров-Начев си осигурявали сигурност след изборите, ако евентуално Станишев се отметне от подкрепата си за тях.

Една от последните акции на групата за архивиране и шпионаж била привикването на издателите на в. „Уикенд” на „разговор” в басейна „Спартак”. Там те били заплашени директно, че ще бъдат „разкатани”, ако продължат да пишат каквото и да било, свързано с Алексей Петров. В резултат на заплахите изданието още в следващия си брой се извини на Петров за пуснати материали и предоверяване на източник. Същевременно им бил даден „съвет“ да се съсредоточат в кампанията срещу президента и любовната му сага с Марианчето Попова. Това се оказало доста лесна задача, тъй като Попова било много лабилна и споделяла наляво и надясно за връзката си с държавния глава.

Много любопитен бил компроматът за връзките на Първанов с оръжейния бизнесмен Николай Гигов. Петров и Начев държали в сейф доказателства за разпределени комисиони за милиони евро от сделките на военното министерство с френските производители на хеликоптери и корвети. Службите ни засекли банковите преводи и попаднали на сметки на държавния глава в чужбина. Такива имал и премиера Станишев. Преди няколко седмици Гигов осигурил 75 милиона евро само за купуването от България на два френски кораба. Сделката бе подписана от Никола Саркози и Станишев в Париж. За патрон на Гигов обаче се считал Първанов, който няколко пъти го отървавал от разработки на службите, които били засекли участието му в производство на синтетична дрога и оръжие.

Не бил подминат и бившия вътрешен министър Румен Петков. Той бил считан за близък с Алексей Петров, но последния се подсигурил с достатъчно компромати срещу плевенския политик, особено по отношение на убийството на единия от съсобствениците на хотел „Ростов” – Конов, както и за големи далавери в града и бомбени атентати, в които можело да бъде замесено името на Петков като поръчител.

Докато четете тези редове, хора на Алексей Петров сигурно изнасят огромния по обем архив от подземията на басейна „Спартак”. Причината не е в законни действия на българските служби, а директните предупреждения на англичани и американци. Те от дълго време недоволствали, че МВР и висши политици си затварят очите за безобразията на някои частни шпионски структури, като тази на Алексей Петров. Казваме „някои”, защото Петров не е единственият, който събира информационен масив с компромати . Случаят Петров-Начев обаче бил много „нагъл”, както се изразили от партньорските служби миналата седмица по повод действащите нелегални формирования. Те били засекли дори списък на хора, които да бъдат рекетирани или чрез тях да се постигнат определени влияния в различни бизнес сектори.

Сведения за посегателствата срещу журналисти, медии, бизнесмени и политици вече били изпратени във Вашингтон и те щели да влязат в годишния доклад на Държавния департамент. В Брюксел също били сигнализирани за шпионските безчинства на паравоенните формирования на бизнесмена и офицера от ДАНС Алексей Петров.

Паника обзе германските вестници в България

Спешно съвещание провели управителите на Вeстникарска група България. Поводът бил изтеклата информация за жестоки съкращения в двата вестника „Труд“ и „24 часа“ в нашия сайт. При г-н Шиндлер били привикани Тошо Тошев и Венелина Гочева. Двамата докладвали развълнувано, че всичките им опити да разберат откъде е изтекла информацията и кой стои зад сайта OPASNITE, се оказали неуспешни. Гочева звъняла на шефа Петко Сертов, но той й каза, че не може да и помогне, споделили служители на ДАНС пред свои близки. Те също злорадствали, тъй като им било писнало да действат заради прищявките на двамата медийни шефове, които си позволявали от години (още като били в МВР и МО)да им дават акъл и да съветват министри и политици, как службите да си вършат работата. Гочева се оплакала и на свои приятелки, с които посещава редовно басейн и сауна в кв. „Бояна“, където живее в новата си къща за над 1 млн евро, че завистници се опитвали да компрометират вестника чрез нея. Те, разбира се не и повярвали, но се усмихвали и я успокоявали.

Г-н Шиндлер бил притеснен много и от коментарите под информацията. Между тях нямало нито един в защита на двамата мастити началници. Напротив, съобщавало се за голяма корупция и обслужване на определени бизнесмени и политици. Той обявил на Тошев и Гочева, че е принуден да уведоми централата в Есен за случващото се вън ВГБ.
Междувременно стана ясно, че свиването на двата вестника не е до 48 страници, както написахме преди няколко дни, а до 40. Гочева предложила следващата седмица вестниците да излязат с повече страници, за да се разсеят облаците над главите им поне за известно време.

В редакциите вече има вълнения кой ще бъде съкратен и кой ще остане. Както вече съобщихме, до есента в двата вестника трябва да бъдат освободени 30 на сто от журналистите и техническия персонал. Очаква се и закриването на вестниците „Нощен Труд“ и „Седмичен Труд“. „168 часа“ засега е под въпрос. Не е ясна съдбата и на някои от провинциалните издания на групировката.

Гочева привикала спешно в кабинета си своя първи заместник Борислав Зюмбюлев да обмислят действията си през следващите дни и седмици. Те накарали системните администратори от вестника да направят всичко възможно, за да узнаят кой стои зад сайта ни. Те обаче не успели. Искаме да ги успокоим, че сме взели мерки и дори хакери да хакнат портала, имаме готовност да го възстановим за 2-3 часа. Така че по-добре да приемат истината и да мислят как ще се оправят с хората си, а не откъде е изтекла информацията.

От няколко месеца „Труд“ и „24 часа“ са под един покрив в Полиграфическия комбинат на бул. „Цариградско шосе“ 47. Скоро обаче, освен, че са в една сграда, те ще се слеят и в един вестник. Това побърква Гочева и Тошев, които не могат да си намерят място от яд. Засегнато е честолюбието им, а и как ще обяснят на близките си, че вече не са империя, а някакви изданийца със скромни тиражи.
Процесът обаче е необратим.

Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов

Офицерът от ДАНС Алексей Петров е реалният господар в агенцията. Той вече кадрувал в специалната структура: казвал кой да бъде повишен, кой да си ходи и какви заплати да получават служителите. Всеки ден е в кабинета на Петко Сертов. Хвали се, че притежавал гей компромати срещу премиера Сергей Станишев и директора на ДАНС Сертов, с които ги държи в шах, разказват негови колеги от Държавната агенция за национална сигурност. Не стигало това, ами от известно време Петров се разпрострял и в агенция „Митници”. Там също нареждал кой да остане и кой да „хваща пътя”. С ортака си Румен Божинов, зам. Шеф на митниците, привиквали началници на регионални бюра, както и завеждащи отдели и направления, на които предлагали да си платят оставането на поста. Цената варирала от 50 000 до 200 000 евро, в зависимост от заеманата позиция. Самият Алексей Петров лично посетил митническите пунктове в Свиленград, Шумен, Горубляне, Калотина и др., където организирал канали за контрабанда. Навсякъде се разпореждал от името на началника си Петко Сертов, често използвал и името на премиера. За шефа на митниците Христо Кулишев казвал, че е „кукла на конци” и е сложен временно, колкото да има шеф, но че е безгласна буква. Митничари не смеели да се оплачат, защото Петров ги заплашвал, че ще бъдат уличени в кражби чрез подставени лица и лъжесвидетели. Притискал ги още с обещания да им уреди „разходка в прокуратурата и ДАНС”, за което от Брюксел щял да получи само похвали.

Нашият сайт единствен предупреди преди седмица, че Алексей Петров, в „съдружие” с бившия шофьор и старшина от Държавна сигурност Румен Божинов, който се хвалел с диплома за висше, придобита във Виетнам, възстановяват държавните контрабандни канали за дрога и чуждо карго. За целта те създали график на дежурните екипи по ГКПП по нашите граници, през които да се движи стоката. Парите се отчитали на него или на отговорника за Варнеската митница Даниел Славов – Дънката, известен бандит и мошеник. Говори се, че Дънката, който въртял преди време контрабанда с Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, е предложен за офицер от покровителя си Алексей Петров. Засега Сертов отказвал, защото това щяло да компрометира службата, но Петров настоявал това да стане по линия на контрабандата. Всъщност Дънката щял да „пее” срещу конкурентите в трафика, за да бъдат отстранявани и да се отваря поле за каналите на Петров.

Офицерът Алексей Петров, известен в обществото преди всичко като една от мрачните фигури в престъпния свят и силовите групировки, е роден в Тетевен. Има участие в много фирми и дружества, някои от които „Кайлъка ресурс” АД, застрахователната компания „Лев инс”, „С експрес груп”, Лев корпорация, сдружение „Гражданска самозащита”, сдружение спортен клуб „Левски”, сдружение „Съюз на бившите барети”, „Спортак интер холдинг С.И.Х.” и др.

Преди дни собственикът на ФК „Левски” Тодор Батков изригна срещу спортен клуб „Левски”, който стопанисва хотел на „Герена”, в който се подвизавали проститутки и гърмяла чалга от сутрин до вечер, а цигани сутеньори водели клиенти да уталожват сексуалните си страсти. Батков много добре знаел, че всичко се прави по нареждане на Алексей Петров, но не смеел да го назове по име, за да не стане голям скандал. В същото време Петров заявил пред приятели, че щял да гръмне Бай Ганьо-Батков в шкембето и да се реши въпроса с „Левски” в полза на изгонения Наско Сираков.

Главният прокурор Борис Велчев бил сигнализиран, че цялото имущество на българските митници „по случайност” вече е застраховано в „Лев инс”. Същото се отнася и за имуществото на ДАНС. Велчев дори разпоредил проверка, но тя била моментално спряна от Алексей Петров, който се оплакал на Петко Сертов, а той от своя страна помолил Сергей Станишев да се намеси за спиране на ровенето. Предполага се обаче, че гневни от нахалството на „колегата” Петров офицери от ДАНС са уведомили европейските структури за контрол, за безобразията, случващи се в новото ведомство и прокуратурата.

В следващи наши издания ще ви разкрием как в София бе създадена частна шпионска структура, която събира компромати за чужденци, политици и обикновени граждани, които след това биват рекетирани да се откупват.

Ще узнаете още как една от най-големите таксиметрови фирми, чрез шофьорите си и специални устройства, подслушва и снима ВИП клиентите си и не само тях.

Само при нас ще прочетете кой организира убийството на прокурора Николай Колев и кой стои зад атентата срещу спътницата в живота на Бойко Борисов – банкерката Цветелина Бориславова.

Ще разберете и какви услуги е правела самата Бориславова на тайните служби в стаи на парк-хотел „Москва”.